Очарование за Разкази за Саня

Очарование за Разкази за Саня

Blog Article

и към Бога. И тези знания я държаха цяла. След като три дни лежа болна, на четвъртия

– Запомни ме тук край божурите, таз скала е моята, Саниева я казвай – посочи с

Мъжете в селото решиха там да вдигнат черква с даровете, които оставяха изцерените.

На дълбоко прозира майсторски предадения урок на Елин Пелин към нас като хора. Редно е да постъпваме с уважение към природата. Авторът поставя и въпроса дали грубата намеса е оправдана.

усмихна, сетне отскубна ръката си и прибяга в другия край на скалата. Агата стисна

сваляха стоките от каруците си и ги излагаха на опънатите черги. Наред с тях

Такъв, който да не се страхува от никого. Срещнало кучето в гората заек и му казало: – Хайде, зайче, с тебе да станем приятели, заедно да живеем! – Хайде! – […]

болест. Саня още се забраждаше в черно, докато Демия мислеше за венчило, макар да

Ти тръгни когато можеш и по-кротко насам, остави малко сили на коня, да погалопираш тук пред мен, искам да те гледам.

- Христо, само през трупа ми! Да не сте посмели да звъните на някаква си курва! – ядосано обясняваше Саня.

Баснята е много известна и утвърдилите се в жанра. Автори като Езоп и Жан дьо Лафонтен Разкази за Саня имат нейни версии със заглавия „Гарван и лисица“ и „Лисицата и гарванът“. Затова тя е и от по-добре познатите творби на Елин Пелин.

Започнах да целувам и тях, а тя не се дърпа изобщо, само си вкара ръката в гащите ми. В този момент, реших да продължа цирка, казвайки:

- Давайте, лъвчета… давайте! Скъсайте ме от ебане! – надъха ги Саня.

– Ще дойдеш, ако сестра ти е свидна – сложи ръка върху препасаното на кръста